Бабайцев М. Н. Геоинформационна система на обектите на културно-истоическото наследство на община Велико Търново // Мартенски студентски четения. Т. 4. Велико-Тырново, 2017.
The author examines the use of modern geoinformation systems for the study of medieval historical and cultural landscape based on the example of the Veliko Tarnovo Province.
ГИС, геоинформационна система, географска информационна система е система за събиране, съхранение, анализ, графична визуализация на пространствени географски данни и свързаната с тях информация. [2]
Често се среща използването на понятието ГИС в по-тесен смисъл, като специализиран софтуер, който дава възможност на потребителя да извършва събиране, съхранение, анализ и производство на графична интерпретация на данни.
Обикновено съвременните електронни ГИС се попълват с информация по следния начин. Изкуствените спътници на Земята събират първични данни (снимки, видео-, аудиоматериали) и ги предават на приемните станции. Допълнителна информация постъпва в центрове за обработка. След това информацията се обработва с ЕИМ (електронно-изчислителни машини) в автоматичен (с помощта на предварително написани алгоритми) или полуавтоматичен режим под надзора на специалист. На базата на крайния продукт може да се създават нови ГИС или да се изпълняват поставените задачи на вече наличните такива системи.
Най-известни ГИС са американската GPS и руската ГЛОННАСС.
ГИС са необходими за извършване на пространствен анализ, т.е. за определяне на местоположението на обекти или какво има в определена точка на Земята. Освен това, системата служи за анализ на временни промени на обекти, области и други елементи. ГИС се използва и за прогнозиране. По този начин Алистър Осуалд отбелязва, че при използване не метода върху съвременната карта на «историята» на Пенинските планини в Англия се установява взаимовръзка и се определя преплитането на средновековното и постсредневековното производство (съвременната промишленост) и селското стопанство на тези места. [19]
Обикновено ГИС има няколко информационни слоя, наложени един върху друг. Например, за първи слой служи снимка на терена, направена от спътник; за втори – градският квартал; за трети – маршрути на обществения транспорт и т.н.
Елементи на ГИС системата могат да се зареждат в нея като растерен тип, но в крайна сметка трябва да се проведе трасиране на растерните изображения. Това е необходимо за по-нататъшна работа с ГИС.
ГИС може да включва бази данни, редактори на растерна и векторна графика, инструменти за анализ на пространствени данни. ГИС се прилага в много области: геология, логистика, метеорология, картография, икономика и др. С разработване на методологии за създаване, провеждане и анализ на ГИС се занимава дисциплината геоинформатика.
Редица автори в дългосрочен план предвиждат създаването на цялостна динамична ГИС с прилагане на триизмерни модели, в които ще влязат исторически значими територии. Такава ГИС позволява анализ на паметници на базата на сравнение и аналогия, а освен това подпомага за правенето на изводи за състоянието на едни или други обекти и навременното предприемане на мерки за осигуряване на тяхното опазване.
Геоинформационният модел на община Велико Търново представлява масив от информация за културно-историческия пейзаж на средновековна България, от V до XIV век включително. [5-18] Този масив е визуализиран с помощта на съвременни компютърни технологии и представлява интернет-страница с определен набор от функции. [1] В основата на това стои картата на съвременна България, [3] с гори и планински масиви, реки и езера, с нанесените върху нея основни населени места. Моделът има слоеве, които допринасят за сортиране обектите на културно-историческия ландшафт в съответствие с изискванията на потребителя. Възможно е показването, например, само на обекти, пряко свързани с религията: храмове, църкви, манастири и други обители или на фортификационни съоръжения: укрепления, крепости, кули. Освен това е възможно сортиране по време, като се започне от V и се завърши с XIV в.
За изграждане на географска система на историко-културното наследство на съвременната община Велико Търново от епохата на средновековна България е необходима база данни (по-нататък – БД), [4] с помощта на която да се извършва създаването на подборки, представляващи информационната част от слоеве в ГИС (виж приложение 7). За управление на БД (СУБД) ще послужи програмата Microsoft Excel 2016. Табличният редактор е избран въз основа на това, че в него е много удобно създаването на подборки с помощта на писане на формули и макроси, както и импортирането в читаем за ГИС формат.
Необходимо е да спомена метаданните, т. нар. «данни за данните» – описание на различните слоеве, начина на тяхната обработка и интерпретацията на логиката на използването на един или друг похват. Целесъобразността на добавянето към базата данни (виж приложение 6). на метаданни практически е обосновано в трудовете на някои учени.
Картите са съставени въз основа на по-обширна база данни, съдържаща информация за средновековното историко-културно наследство не само на община Велико Търново, но и на България като цяло, разработвана от мен в рамките на магистърската ми теза (дипломна работа).
Структурата на базата данни е следната. Основният масив данни – представлява «Списък на ИКН на България». В него е разположена таблица с рубриките «Номер»; «Название»; «Местоположение» и нейните подзаглавия «Населено място (или най-близко населено място)», «Област»; «Хронология» с подзаглавия «Създаване», «Унищожаване»; «Извори»; «Коментар»; «Класификация на ИКН» с подзаглавия «Категория», «Типове», «Видове»; «Координати на обекта».
• «Номер» – определя поредния номер на записа;
• «Название» – посочва се името на обекта на ИКН;
• «Местоположение» – съдържа информация за местоположението на обекта на ИКН, като:
«Населено място (или най-близко населено място)» – посочва населеното място, в което се намира обекта, или населеното място, което е най-близо до обекта на ИКН;
«Област» – посочва се областта, в която се намира обектът на ИКН според съвременното административно-териториално разделение на България.
• «Хронология» – показва периода на:
⦁ «Създаване» – времето на построяване на обекта (по Григорианския календар);
⦁ «Унищожаване» – времето на унищожаване на обекта.
• «Източници» – съдържа позоваване на съответната литература или източници;
• «Коментар» – специално поле за повече информация
• «Класификация на ИКН» – съдържа падащи менюта за класифициране на обекти на ИКН по категории, типове и видове;
• «Координатите на обекта» – съдържа координатите на обекта във формат ширина-дължина с посочване на часа и минутите.
Въз основа на таблицата и графиките може да се направят следните предварителни (трябва да се има предвид, че БД не разполага с достатъчно записи, за да се направят окончателни изводи) констатации (виж приложение 1-5):
- не се наблюдава дисперсност в разположението на паметниците на културата: в по-голямата си част те са концентрирани в района на гр. Велико Търново, което може да свидетелства за историческата значимост на този регион в епохата на средновековието;
- обектите обикновено са разположени в близост до големите населени места, в близост до естествени водни басейни, близо до пътища, на голяма височина;
- голяма част от обектите (до 80%) са култови съоръжения;
- в мащаба на държавата ясно се откроява община Велико Търново, т. к. има голяма концентрация на исторически и културни паметници, което може да се отдаде на благоприятните природни условия, съоръженията за поява и развитие на цивилизацията в този район.
Списък на използваните източници и литература
⦁ Бабайцев, М. Геоинформационная система объектов историко-культурного наследия общины Велико-Тырново по эпохам и типам. https://drive.google.com/open?id=171M-yrUVx0x8ruBpx-ZqKsasAbM&usp=sharing 25.04.2017.
⦁ Б. а. Определения термина «ГИС» // Геоинформационный портал ГИС-Ассоциации http://www.gisa.ru/13058.html 06.06.16.
⦁ Б. а. Google.Maps https://www.google.ru/maps/ 10.04.2017.
⦁ Бабайцев, М. БД объектов ИКН средневековой Болгарии https://drive.google.com/file/d/0B8JPWjxDYpUjSkxTZ3FJUVBGTE0/view?usp=sharing 25.04.2017.
⦁ Б. а. Начало. // Преброяване на населението и жилищтния фонд в Република България 2011. http://censusresults.nsi.bg/Census/Welcome.aspx 23.10.2016.
⦁ Б. а. Bulgary. Properties inscribed on the World Heritage List. // UNESCO. http://whc.unesco.org/en/statesparties/bg 23.10.2016.
⦁ Овчаров, Н. Десять жемчужин в короне Болгарии. София, 2005.
⦁ Б. а. Федеральный закон «Об объектах культурного наследия (памятниках истории и культуры) народов Российской Федерации» от 25.06.2002 N 73-ФЗ (действующая редакция, 2016. // КонсультантПлюс. http://www.consultant.ru/document/cons_doc_LAW_37318/ 23.10.2016.
⦁ Б. а. Туризъм В Община Велико Търново // Guide Bolgaria http://poseti.guide-bulgaria.com/NC/veliko_turnovo/veliko_turnovo 10.04.2017.
⦁ Б. а. Архитектурно-исторический комплекс «Даскалоливница»: фото, описание // В отпуск https://www.votpusk.ru/country/dostoprim_info.asp?ID=14890 10.04.2017.
⦁ Б. а. Капиновский монастырь Св.Николая: фото, описание // В отпуск https://www.votpusk.ru/country/dostoprim_info.asp?ID=12135 10.04.2017.
⦁ Б. а. Община Велико Търново 10.04.2017.
⦁ Б. а. Калоянова крепость: фото, описание // В отпуск https://www.votpusk.ru/country/dostoprim_info.asp?ID=12128 10.04.2017.
⦁ Б. а. Мерданский монастырь: фото, описание // В отпуск https://www.votpusk.ru/country/dostoprim_info.asp?ID=12138 10.04.2017.
⦁ Б. а. Килифаревский монастырь: фото, описание // В отпуск https://www.votpusk.ru/country/dostoprim_info.asp?ID=12138 10.04.2017.
⦁ Б. а. Петропавловский монастырь: фото, описание // В отпуск https://www.votpusk.ru/country/dostoprim_info.asp?ID=12131 10.04.2017.
⦁ Б. а. Свищовский монастырь: фото, описание // В отпуск https://www.votpusk.ru/country/dostoprim_info.asp?ID=12136 10.04.2017.
⦁ Б. а. Церковь Св. Георгия: фото, описание // В отпуск https://www.votpusk.ru/country/dostoprim_info.asp?ID=12122 10.04.2017.
⦁ Oswald, Alastair. Putting the prehistory of the North Pennines on the map. // Research news. №16. London, 2011.
ПРИЛОЖЕНИЯ
Приложение 1. Общи статистически данни (за май 2017 г.)
Настройка | Стойност |
Най-старият обект | Древноримският град Никополис ад Иструм |
Най-новият обект | Балдуиновата кула |
Световно наследство | 1 |
Държавна стойност | 8 |
Регионално значение | 5 |
Местно значение | 14 |
Паметник | 13 |
Ансамбъл | 13 |
Забележително място | 2 |
Археологически | 11 |
Исторически | 11 |
Монументално изкуство | 0 |
Архитектура и градоустройство | 6 |
Градинско изкуство | 0 |
Пейзажни | 0 |
Прабългари, V-VII век | 2 |
Първото Българско царство, к. VII – X вв. | 0 |
Византийска България, 1018 – 1186 г. | 2 |
Второто Българско царство от 1185 – 1396 г. | 9 |
Средновековна България, V-XIV вв. (недатирани обекти) | 15 |
Общо обекти | 28 |


Приложение 6. БД (на руски език) по микрорегион Велико Търново (данни за май 2017 г., липсват колони «унищожаване», «класификация»)
№ | Наименование | Нас. пункт (или ближайший) | Область | Создание | Координаты объекта | Эпоха |
1 | Древнеримский город Никополис ад Иструм | Никюп | Великотырновская область | 102 г. | 43.217981, 25.611961 | Протоболгары, 5-7 вв. |
2 | Царевец | Велико-Тырново | Великотырновская область | IV в. | 43.085217, 25.651910 | Протоболгары, 5-7 вв. |
3 | Балдуинова башня | Велико-Тырново | Великотырновская область | XVII в. | 43.080513, 25.653122 | Средневековая Болгария, V-XIV вв. |
4 | Арбанаси | Велико-Тырново | Великотырновская область | XV в. | 43.098736, 25.666844 | Средневековая Болгария, V-XIV вв. |
5 | Трапезица | Велико-Тырново | Великотырновская область | XIII в. | 43.084276, 25.646111 | Второе Болгарское царство,1185 – 1396 гг. |
6 | Археологический музей Велико-Тырново | Велико-Тырново | Великотырновская область | нд | 43.080708, 25.641809 | Средневековая Болгария, V-XIV вв. |
7 | Св. Дмитрия Солунского церковь | Велико-Тырново | Великотырновская область | XIII в. | 43.087936, 25.648336 | Второе Болгарское царство,1185 – 1396 гг. |
8 | Св. Пророка Ильи монастырь | Плаково | Великотырновская область | XII в. | 42.976842, 25.727376 | Византийская Болгария, 1018 – 1186 гг. |
9 | Преображенский монастырь | Велико-Тырново | Великотырновская область | XIV в. | 43.116933, 25.606985 | Второе Болгарское царство,1185 – 1396 гг. |
10 | Св. Николая монастырь | Арбанаси | Великотырновская область | XIII в. | 43.095583, 25.663122 | Второе Болгарское царство,1185 – 1396 гг. |
11 | Св. 40 мучеников церковь | Велико-Тырново | Великотырновская область | 1230 г. | 43.084562, 25.650015 | Второе Болгарское царство,1185 – 1396 гг. |
12 | Патриарший манастырь «Святая Троица» | Велико-Тырново | Великотырновская область | 1070 г. | 43.123236, 25.621767 | Византийская Болгария, 1018 – 1186 гг. |
13 | Позднеантичная и средневековая крепость «Девон-город» | Велико-Тырново | Великотырновская область | нд | 43.078320, 25.669153 | Средневековая Болгария, V-XIV вв. |
14 | Руины водопроводной системы г. Велико-Тырново | Велико-Тырново | Великотырновская область | нд | 43.092611, 25.672750 | Средневековая Болгария, V-XIV вв. |
15 | Археологический объект «Френкхисар»- Средневековый монастырь | Велико-Тырново | Великотырновская область | нд | 43.078419, 25.655722 | Средневековая Болгария, V-XIV вв. |
16 | Храм Св. Николая | Елена | Великотырновская область | 1518 | 42.928308, 25.876034 | Средневековая Болгария, V-XIV вв. |
17 | Янина крепость | Велико-Тырново | Великотырновская область | нд | 43.102130, 25.630528 | Средневековая Болгария, V-XIV вв. |
18 | Капиновский монастырь Св. Николая | Къпиноново | Великотырновская область | 1272 | 43.014356, 25.784249 | Второе Болгарское царство,1185 – 1396 гг. |
19 | Калоянова крепость | Арбанаси | Великотырновская область | нд | 43.090510, 25.684358 | Средневековая Болгария, V-XIV вв. |
20 | Килифаревский монастырь Рождества Богородицы | Килифарево | Великотырновская область | 1348 – 1350 | 42.956064, 25.622559 | Второе Болгарское царство,1185 – 1396 гг. |
21 | Крепость и средновековый Килифаревский монастырь | Нацовци | Великотырновская область | нд | 42.956189, 25.627857 | Средневековая Болгария, V-XIV вв. |
22 | Крепость «Градът» | Килифарево | Великотырновская область | нд | 42.989214, 25.624218 | Средневековая Болгария, V-XIV вв. |
23 | Мерданский монастырь Св. 40 мучеников | Мерданя | Великотырновская область | XIII в. | 43.053241, 25.786250 | Второе Болгарское царство,1185 – 1396 гг. |
24 | Крепость «Стария манастир» | Мерданя | Великотырновская область | нд | 43.047909, 25.784192 | Средневековая Болгария, V-XIV вв. |
25 | Петропавловский монастырь | Лясковец | Великотырновская область | XII в. | 43.094964, 25.707518 | Второе Болгарское царство,1185 – 1396 гг. |
26 | Шишманова баня | Велико-Тырново | Великотырновская область | нд | 43.086670, 25.649845 | Средневековая Болгария, V-XIV вв. |
27 | Свищовский монастырь | Свиштов | Великотырновская область | нд | 43.616266, 25.350732 | Средневековая Болгария, V-XIV вв. |
28 | Церковь Св. Георгия | Велико-Тырново | Великотырновская область | нд | 43.084470, 25.641264 | Средневековая Болгария, V-XIV вв. |
